* * *
Остана Станка сираче
без майка Станка без баща
при буля си Станка и при бате си
хубава мома станала.
Сватовници дохождат
Станка да си поискат
и бате й скришом си Станка сгодява.
В неделя рано станали
рано ранила и Станка
равни ми двори помела.
И като гледа към пътя
какво ми Станка да види -
една се сватба задава
и на бате си викнала:
- А излез, бате, да видиш
каква се е сватба задала,
от друго село у нашето -
коя ли е мома честита.
Бате й на Станка думаше:
- Таз сватба е, Станке, за тебе,
за тебе, Станке, тя идва!
И докато издума тез думи
сватбари у двора влезнали,
двора се със сватбари напълнил.
Като ги със зетя събрали
какво ми Станка да види
зетя е глух и ням.
Какво ми Станка да стори.
Виком се Станка провикнала,
викнала та заплакала:
- Смили се, Боже, над мене
моля се, Боже, на тебе
да ми душата прибереш
да ме отървеш от туй момче,
от туй момче глухо и нямо!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.