* * *
Остана Станка сираче,
без баща Станка, без майка.
При батя си да живее,
батя си, още буля си.
Раснала Станка, пораснала,
станала за оженване.
Идвали Станка да искат,
ала бате й не дава,
бате й, още буля й.
Скришом си Станка сгодяват
за едно момче болярско.
Момчето й младо и хубаво,
ала е глухо и нямо.
Рано ми, рано, в неделя,
рано е Станка станала,
помела двори широки.
Отдолу се е задала
голяма сватба болярска.
Чуди се Станка и мае
коя е мома честита
болярска снаха да бъде.
Буля на Станка думаше:
- Тази е сватба твоята.
Момчето е младо и хубаво,
ала е глухо и нямо.
Викнала й Станка да плаче:
- Божке ле, не стигнало ми
сираче и сиракуване,
и сега да се оженя
за момче глухо и нямо?!
Че влезе Станка в одая,
че се хубаво премени
и на порти излезе
сватбата да си посрещне.
Като я момче видяло
много й Станка харесало
и си на Станка продума...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.