* * *
Остана Станка сираче,
без майка още без баща,
само с брат си Николчо.
Расла й Станка, порасла
на осемнайсе години.
Тръгнали Станка да искат
от села и градове.
Скришом са Станка сгодили
За богатото болярче.
Станала Станка в неделя,
измела равни дворове
права се изправила
и на батя си думаше:
- Бате ле, бате Никола,
коя ли ще е честита
таз сватба болярска?
Никола Станки думаше:
- Сестро ле Станке, сестро ле,
досега беше закрито
и сега ще го открием -
тази й сватба за тебе,
ала не питай за сватба,
ни питай за люби,
люби ти нямо и глухо.
Викнала Станка да плаче:
- Боже ле, вишни Господи,
не стига ли ми, Боже ле,
досега клето сираче
отсега любе да любя
ем нямо, Боже, ем глухо.
Те са ги двама събрали
и са ги в черква венчали
кога попа запял е
любе прочуло продума.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.05.2008
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010.