* * *

Георги Грозника

Имала мама, имала,
до девет сина левенти,
десети - Гьорги Грозния,
грозния Гьорги, омразника.
Майка го на път изпъди.
Чуди Георги мая са
кой път да ми захване.
Отиде долу в Добруджа.
Седял е девет години,
спечели девет хиляди
девет хиляди овце купил
и се към село отправил
към тяхно село да иде;
като у село влязъл
край техни порти минувал.
Майка му на порти стоеше
Георги си на нея попита:
- Бабо, има ли конак за мене,
таз вечер да нощуваме.
(...)

 

Вишовград, Павликенско (Архив КБЛ-ВТУ); недовършена - финалът е предаден като разказ: "Майка му, не го познава и не иска да го пусне, но после разбира кой е и през сълзи му разправя, че неговите братя всичките са умрели и тя е останала сама. Георги припомня на майка си как преди девет години го е изгонила от дома му и й прощава." (бел. съст., Т.М.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010