* * *
Имала майка, имала,
едничък син Георгия.
Та ще през хоро да мине,
та ще на моми погледа.
Погледа хоро, поигра.
Ага на хоро да дойде,
момите му се присмели:
- И дрипав Георги на хоро!
Па се повърнал у дома,
та си на майка говори:
- Клади ми, майко, да поям,
ще ида, майо, ще ида,
ще ида в земя далечна,
далечна, майо, презморска,
тежко имане сдобия!
Та ми се с Георги събрали
троица млади делии,
да идат в страни далечни,
далечни, още презморски,
та ми ходели три годин,
тежко имане сдобили,
па ми се назад върнали,
при милна майка у дома.
Двама са влезли във кръчма,
Георги до дома отишел,
почукал Георги на порти,
почукал още, порукал,
излязъл на Георги татко му,
Георги му вели, говори:
- Нема ли тука да преспа?
- Бре има, синко, и къща,
а нема покрив, постеля...
Та е излела майка му,
Георги хи вели, говори:
- Нема ли тука да преспа?
Никой ми Георги не позна,
па се кришом сдумали,
как да си Георги погубят,
тежко имане да вземат.
Що си са рекли, сторили...
Ага утрина у зори,
два верни ми побратими,
дошли ми Георги да видят,
стара му майка попитат:
- Ой ми те тебе Георгева,
Георгева стара майка ле,
да стане Георги, да стане,
да идем в хладна механа,
там да си видим акрани!
На майка дамла паднало,
на татко ръки изсъхнали.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012