* * *
Имала, майка имала,
девет ми сина юнаци,
деветия бил Георги грозния.
Раснал, пораснал Георги,
кога навършил осемнайсет,
майка му от къщи го изпъдила.
На излизане от къщи Георги
семейство и двора е проклел.
Ходил е Георги, скитал е
тъкмо девет години
и е спечелил деветстотин
и двеста вакли овнета.
На Георги жалба дожали,
че се е вкъщи завърнал,
кога си в село навлезнал
видял е чудо голямо.
Къщата им е изгорена
братята му умрели и
майка му много остаряла.
Кога си до дома приближи
насред двор е видял една женица.
Той на жената продумал:
- Може ли, бабо, у вас да пренощувам,
и може ли, бабо, подслон да ми дадеш
на мойте двеста овнета?
Бабата Георги познала,
че жалба й се дожали
и викна, та се разплака.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010