* * *
Имала мама дор девет левента,
десетият - Георги Грозния.
Мама на Георги думаше:
- Георги ле, синко Георги ле,
вземи си, синко, дрешките,
дрешките и опанджаче,
и се от тук ти махни,
децата да не ми грозиш,
девеття сина левента
и девет млади снахици.
Георги на майка думаше:
- Къде да ида, майко бе,
като съм малък и глупав,
и пътища не зная?
- Върви в гори зелени,
зверове да те изядат
и люти змии изпият.
Георги на майка думаше:
- Майко ле, стара майко,
като от тука изляза,
черната чума да влезе,
да мори и да тръшка
дор девет сина левента
и девет млади снахици.
За мене, майко, каил да станеш.
Като от къщи излязал,
черната чума влязла.
Морила и тръшкала,
само майка му останала.
Минали дълги години,
Георги се в село завърнал.
На тяхна порта почукал,
старата му майка думаше:
- Добър ден, бабо ле,
защо си, бабо, самичка,
нямаш ли други синове?
Аз съм, мамо, Георги Грозният,
дето ме мене изпъди.
Жива го майка прегръща
и мъртва се от него отпуща.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012