* * *
Имала майка, гледала,
дур деветина синове,
десети Гьорги Грозниче.
Майка Гьоргим думаше:
- Майни се, сину ут тува
да ми на грозиш дворове,
дворове йоще синове,
ас девет мили навясти.
- Чим де да пода, мале ле,
като съм малък и глупав?
Майка Гьоргиму румонье:
- Пу пътя да ми устанеш,
звярове да те изядат.
Заплакал Гьорги и тръйнал:
- Майко льо, стара майко льо,
куга се майна ут тува,
църната чума да дойде,
синуве да ти изтръшка,
синуве още навясти,
за Гьорге каил да станеш
и нега да не найдеш!
Минало много, ни малку
дор ми ду девет години
и чумата е дошлала...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010