* * *
Имала майка, имала
до девет сина левенти,
левенти твърде хубави,
десети Георги Грозничев.
Па е майка искала
от двора да го изгони,
да не грози нейни двори
и девет сина левенти,
и техните дребни дечица.
На Георги си е продумала,
а Георги й е отвърнал:
- Мале ле, стара майчице,
къде да ида, мале ле,
като съм си малък, ем глупав
и пътищата не зная?
Майка му дума продумала:
- Иди, синко, у гора,
та зверовете да те изядат,
да се манеш от света.
Георги й е продумал:
- Мале ле, стара майчице,
я ми дай дрешчиците,
па като от двори излезна,
чума у двори да влезне
синовете ти да помори
и техните дребни дечица
и за мене майко каил да станеш.
Веднъж Георги другари намерил,
че идат село Козлужа.
Козлужа село Добружа.
Там е печелил Георги две годин,
че е спечелил до двайсе,
двайсе хиляди грошове,
петстотин вакли овнове
и е Георги поискал назаде,
назаде да се повърне
към свойта стара майчица.
Като е Георги минал
покрай техни дворове,
в двори майка седела.
Георги на майка продумал:
- Бабо ле, стара бабичко,
има ли месило за мене
и за петстотин вакли овнове?
- Я съм, синко, имала
до девет сина левенти,
десети Георги Грозничев.
Но него съм го гонила
да ми не грози дворове,
дворовете и децата.
Но той от тука излезна,
в двори чума влезна,
синове ми помори
и техните дребни дечица.
И сама съм останала,
и за Георги каил станала.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010