* * *
Хранила е мама, гледала е,
дор девет сина левенти,
десети - Георги Грозния.
Храни ги мама, гледа ги,
раснаха и пораснаха.
Георги ми беше най-малък,
най-малък и най-глупав.
Мама на Георги думаше:
- Махни се, Георги, махни се,
да не ми грозиш дворито,
дворито, мамо, къщата,
деветтях сина левенти!
Заплака Георги и каза:
- Къде да ида, ма мамо,
като съм малък и глупав,
и пътища, мамо, не зная?
Най-подир Георги излезе
и на мама си продума:
- Мамо ле, мила майчице,
аз като от тук излеза,
чумата тук да влезе,
да мори чума, да тръшка,
деветтях сина левенти,
самичка, мамо, да останеш,
за мене каил да станеш.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.