* * *
Какъв е спомен станало,
станало, къде станало -
в Атлоолу, седо голямо!
Остана Станьо млад вдовец
с четри дребни дечица.
Че ми се Станьо ожени
за една карасарлийка,
Златка ми, млада вдовица.
Четири деца доведе
и четри деца завари.
Мащеха в дворове щом влезе
и тя си Стояна намрази -
помисли да го изпъди.
И си на Станьо думаше:
- Станьо ле, моя повторо,
хай да си Стоян изпъдим,
да не ни грози дворето,
да не ни бие децата,
да не ни дерлик разваля.
Станьо на Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
махни се, синко, от двора
да не ни дерлик разваляш,
да не ни биеш децата,
да не ни грозиш дворето.
Стоян тейко си думаше:
- Къде ще, татко, да ида,
като съм малък и глупав,
като пътища не зная?
Станьо на Стоян пак дума:
- Стояне, олум Стояне,
я иди, синко, в гората,
дано те зверове изядат,
назад се, сине, не връщай...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010