* * *
Имала мама, имала,
девет ми сина левенти,
десети - Георги Грозния.
Мама на Георги думаше:
- Махни се, Георги, от тука,
да не ми грозиш дворето,
дворето калдаръмето
и деветтях сина левенти.
Георги мами си думаше:
- Кажи ми, мамо, научи ме,
къде да ида, майчице,
като съм още мъничък,
още пътища не зная?
Мама на Георги думаше:
- Из пусти гори да идеш,
из пусти гори зелени,
зверове да те разкъсат.
Стана Георги, замина...
Черната чума е влязла,
че й дворите запусти
и синовете измори.
Гергьовата стара майка
каил за Георги станала -
где да е Георги Грозника...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010