* * *
Хранила й майка, гледала,
дор девет сина рождени;
най-малък синка Илийчо.
Всичките майка слушаха,
слушаха, още питаха,
Илийчо майка не слуша,
не слуша, нето я пита -
иска хаидутин да иде,
я майка му го не пуща:
- Илийчо, олум, Илийчо,
я седи, олум, не ходи,
хайдутлук не е за млого,
за година и полвина.
Илийчо майка не слуша,
че с хайдутите отиде.
Майка Илийчо проклела:
- Илийчо, олум, Илийчо,
да идеш, да се не вьрнеш,
с лештевичките да идеш;
лештевичките да дойдат,
Илийчо, ти да не дойдеш!
Минало малко и млого,
черна се чума задало.
Осем й сина измрели,
сама майка им остана,
Плачеше и нареждаше:
- Божнеле, мили Господе,
прости ми, Боже, грехове,
Илийчо да ми доведеш!
Мина се малко и млого,
сред нощ се врата похлопа;
Илийчовата майчица,
тя се от вътре обади:
- Чумо льо, черна невольо,
сички ми синове измори,
току аз, чумо, останах,
мене ли, чумо, ще вземеш?
Илийчо отвън викаше:
- Мор, мамо, мор, мила мамо,
стани ми врата отвори,
аз не съм черната чума,
я най съм, мамо, Илийчо.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.01.2012
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012