* * *

Георги Грозника

Имала майка, гледала
до девет сина левенти,
десети - Иван Грозния.
(...)
- Забегни, мамо, забегни,
очите ти да не ме грозят.
Иванчо си на майка продума:
- Накъде, майко, да ида,
като съм още мъничък,
не знамм си, майко, пътища,
пътища, още друмища.
(...)
Иванчо на вратата излезна
и се на Бога помоли:
- Накъде, Боже, да ида,
като съм още мъничък?
(...)

 

Девене, Врачанско (Архив КБЛ-ВТУ). Песента не е запомнена добре - има няколко пропуснати пасажи, а само финалът е предаден като разказ: "Търговци взели Иванчо. След девет години той минава случайно през селото, което било обезлюдяло от върлуващата чума. На прага го посреща майка му и казва "Чумо ле, черна чумо, / малко ли беха деветте сина, / че и за мене идеш?" А Иванчо отговаря, че не е черната чума, най е Иванчо Грозния." (бел. съст., Т.М.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010