* * *
Имала мама, имала й
дор девет сина левенти,
десети Гьорги Грозника.
Мама на Гьорги думаше:
- Махни се, сино Гьорге ле,
да ми не грозиш синове
и тьехни млади невести,
и тьехни дребни дечица!
Гьорги му мъчно домъчня
и си от двори излиза
и се на Бога помоли:
- Аз като от двори излизам,
църната чума да влезе,
да мори чума, да троши
до нейни девет синове
и тьехни млади невести
и тьехни дребни дечица,
за мене каил да стане...
Де седя Господ, та слуша -
църната чума йовлезе,
че мори чума, че троши
до девет сина левенти
и тьехни млади невести
и тьехни дребни дечица;
за Гьорги каил станала...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010