* * *
Ерменлия-гидия (1. Жътварка и съпруг Eрменлия)
Зажънала й Яна на голяма нива,
нива бурелива, нива гурелива.
Яна чакъм режи, дребни сълзи рони,
дребни сълзи рони, люто майка кълне:
- Мале, мила мале, да провалиш,
да провалиш, мале, да проседнеш,
дето не ме даде, дето съм искала,
дето съм искала, дето съм молила.
Най ме мене даде на младо, на лудо,
дето рано рани, рано на нивата.
Доде слънце изгрее, леха да засее,
леха да засее, друга да захване.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.05.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010