* * *
Удри край, девойко, ле,
та на край да ида,
че на края има, ле,
залена ливада.
У ливада има, ле,
сенкя орейове.
Под сенкята има, ле,
вода кладенчова.
Край водата седат, ле,
били еничере,
еничере, еничере, ле,
се ядат и пиат.
Само едно еничерче, ле,
ни яде, ни пие.
Не яде, ни ние ле,
само Бога моли:
- Дай ми, Боже, дай ми, Боже,
крила лебедови,
лебедови, лебедови, ле,
очи соколови,
да прехвръкпа, да лрехвръкна,
отвът през Дунава.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010