* * *
Ляйке, полюляйке
що ми се люляеш
люляеш беляеш
отвъд бяла Дунава.
Да бяха снягови
бяха се стопили.
Да бяха лебеди
бяха отлетяли.
Бяха еничери
чадър курдисали,
Хем ядът и пият
и се подиграват
със златна ябълка
златна копринена.
Едно еничерче
ни яде, ни пие
ни се подиграва
със златна ябълка.
Еничер го пита:
- Ой та еничерко,
що ни ядеш, ни пиеш,
ни се подиграваш.
Еничерко дума:
- Как да ям, да пия
мойта стара майка
черна кърпа носи
мене да жалее.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010