* * *

Еничерче жали за дома си

- Що ми се люлей, белей
горе към Загоре,
долу към бял Дунав?
Дали са ледове
или са снегове?
А те й говорят:
- Нито са ледове,
нито са снегове,
ами е цар паднал
с голяма войска;
та са разметнали
все бели чадъри,
бели и червени,
сини и зелени.
Сите еничери
пият и ядат,
и борба се борят
и бял камък мятат.
А едно еничерче
не пие и не яде,
ни борба се бори,
ами се царю моли:
"Пусни мене, царьо,
дома да си ида!
Сега девет годин
моята майка и моите сестри
мене жив жалеят,
разплетени ходят,
черни кърпи носят!..."

 

неуточнено, вер. Молдова (Москвитянин, 1845, ч. VI, № 12, с. 180, № 3; =Безсонов, № 88); срвн. близоста с варианта у Каравелов-Съч. 1.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010