* * *
Какво се белее, белее, люлее,
отвъде бял Дунав,
дали са снягове, или са ледове.
Нито са снягове, нито са ледове,
а най ми е било цара със войската.
Едно еничерче, той на царя дума:
- Царю, господарю, напиши ми книга,
напиши ми книга до моята майка.
Стана три година, откак съм излянал,
мойта майка, царю, църна кърпа носи,
кърпа са додира, тя я не опира, жив жалее.
Мойте братя, царю, тънки свирки дялат,
дялат, пък не свирят, мене жив жалеят.
Мойте сестри царю, бели кърпи ткаят,
ткаят, пък не носят, мене жив жалеят.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010