* * *

Стар Димо разговаря с гората

Заплакала ми й гората
заради Индже войвода:
- Де да е Индже да доде,
да развесели гората,
гората и планината!
Индже се ясно изпровикна:
- Честито, горо, сполай ти,
дето ти вода пиехме,
дето ти трева газехме!
Гората мълчи, не дума,
птичка от дърво продума:
- Водата тече, пак - вода,
тревата расте, пак - трева,
едно ви халал не струвам -
дето ми елхи кършехте,
та ги на хурки правехте,
на хурки и на вретена.
Там, дето кукувичка кацаше,
кацаше и нареждаше,
гората веселеше.

 

Вардун, Търговищко; на гуляй (СбНУ 61, № 482 - "Индже се прощава с гората"). В бележка към песента съставителите на тома отбелязват: "Песента е контаминация на две отделни фабули - "Гората тъжи за Индже" и "Юнак се с гора прощава".

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010