* * *
Юнак на гора говори:
- Ставай си сбогом, прощавай,
горо ле, Рила планино!
Халал ни струвай, горо ле,
гдето ти вода пиехме,
гдето ти трева тъпкахме!
Гора юнаку отговаря:
- Иди си, сбогом, юначе,
халал ви струвам сичкото,
тревата, още водата;
водата тече, пак вода,
тревата расте, пак трева.
Едно ви халал не струвам,
гдето ми елхи кършехте,
че ги на хурки правехте,
и по седянки ходехте,
че ги на моми давахте.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010