* * *
Юнак през гора вървеше
и на гората думаше:
- Сбогом, прощавай, горо ле,
дето ти трева газихме,
дето ти вода пиехме,
дето ти клони кършихме
и ги байряци правихме!
Никому гора не дума,
а на юнака продума:
- Иди си, сбогом, юначе,
халал ти струвам всичкото,
тревата си е пак трева,
водата си е пак вода;
едно ти халал не правя -
дето ми върши кършихте
и ги на хурки правихте,
и ги на моми давахте!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010