* * *
Стар Димо на двор седеше,
на двор под червен трендафил,
люта ракия пиеше
и към гората гльодаше,
и на гората думаше:
- Горо льо, горо зелена,
знаеш ли, горо, помниш ли,
кога въз тебе ходихме?
Всичко съм, горо, заборил,
едничко ни ща забори -
млада нивеста ворзана,
белко хи млеко течеше
низ аленоно миндилче
и ми са кротко молеше:
"Стар Димо, стара вайводо,
пусни ма, пусни, стар Димо!"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.