* * *
Стар Димо на двори седеше,
стар Димо, стара войвода,
на двори под бял трендафил,
бяла ракия пиеше,
черен си мустак подсуква
и към гората гледаше,
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
знаеш ли, горо, помниш ли,
като низ тебе ходехме
до триста млади хайдуте,
та ти вейките кършехме,
та си пушките триехме,
и ти водата мътехме,
та си сабите миехме!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.