* * *
Юнак на гора говори:
- Оставяй, сбогом, прощавай,
горо ле, Рило планино!
Халал ни струвай, горо ле,
гдето ти вода пиехме,
гдето ти трева тъпкахме.
Гора юнако говори:
- Иди си, сбогом, юначе,
халал ви струвам всичкото,
тревата, още водата -
водата тече пак вода,
тревата расте пак трева;
едно ви халал не струвам,
гдето ми ели кършехте,
че ги на хурки правихте,
и по седенки ходихте,
че ги на моми давахте.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010