* * *

Стар Димо разговаря с гората

Стар Димо, стара войвода, (2)
той си на двори седеше,
бяла ракия пиеше
и към гората гледаше,
и на гората думаше:
- Гото ле, горо зелена,
знаеш ли, горо, помниш ли,
кога из тебе ходехме,
та ти тревата тъпчехме,
та клоните ти кършехме?

 

Надър, дн. Преображенци, Айтоско; хороводна (Николова, М. Песенното богатство на народната певица Пена Христова Вълкова. Бургас, 2006, с. 136); всеки стих се повтаря.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010