* * *
Стар Димо на двор седеше,
върла ракия пиеше
и към гората гледаше,
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
знаеш ли, горо, помниш ли,
кога из тебе бродихме
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем,
кога ти вода пиеме,
кога ти трева газехме,
кога ти клони кършехме,
на всяко клонче и пушка.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010