* * *
Стар Димо, стара войвода,
стар Димо сред двора седеше
червено вино пиеше,
печено агне ядеше
и на гората думаше:
- Горо льо, горо зелена,
знаеш ли, горо, помниш ли
из тебе, горо, га ходех,
отбор юнаци га водех.
Птичка на клон седеше
тя на стар Димо подума:
- Стар Димо, стара войводо,
да би гора думала,
не биха я секли дървари,
не би я пасли овчари,
нито би крила хайдути.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.