* * *
Юнак на гора думаше:
- Горо ле, горо зелена,
горо ле, Рила планино,
халал ни струвай, горо ле,
дето ти вода пиехме,
дето ти трева тъпкахме.
Гора юнак продума:
- Иди си с Богум, юначе,
алал ви струвам водата,
водата още тревата.
Едно ви алал не струвам -
дето ми ели кършехте,
че ги на хурки правехте,
че по седенки одехте,
че ги на моми давахте.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010