* * *
Стар Димо на двор стоеше,
бистра ракия пиеше
и към гората погледна,
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
кажи ми, горо, кажи ми,
къде се крие Инджето
със свойта вярна дружина?
Гората мълчи, не дума.
Птичка из гора изфръкна
и си на Димо думаше:
- Димо ле, харамия ле,
кога е гора думала?
Ако бе гора думала,
не бе тя скрила Инджето.
Гора юнака укрива,
укрива, не го издава,
майка сина си издава.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.