* * *
Стар Димо на двор стоеше
на двора, под бял тръндафил
люта ракия пиеше
и към гората гледаше,
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
знаеш ли, горо, помниш ли
кога из тебе ходехме
с мойта вярна дружина;
знаеш ли, водо, помниш ли
кога от тебе пиехме
се млади, водо, юнаци!?
Гората мълчи, не дума -
колко й хайдути искрила
с нейните буки дебели.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.