* * *
Юнак се с гора прощава
и на гора говори:
- Горо ле, горо зелена,
хубава Пирин планино,
прощавай, горо зелена,
дето ти трева тъпкахме,
дето ти вода мътихме.
Никому гора не дума,
ала юнаку продума:
- Иди си, сбогом, юначе,
халал ви струвам сичкото -
тревата, още водата,
водата си е пак вода,
тревата си е пак трева.
Едно ви халал не струвам -
дето ми ели кършехте,
та ги на хурки правехте
и по седенки ходехте,
та ги на моми давахте.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010