* * *
Юнак се с гора прощава,
и на гората думаше:
- Прощавай, горо зелена,
прощавай, балкан хайдушки,
дето ви трева газихме,
дето ви вода мътихме.
Гора юначе думаше:
- Юначе, млада войводо,
халал ви струвам всичкото,
водата ще се избистри,
тревата пак ще порасте,
едно ви халал не струвам,
дето ми клони кършихте,
шарени хурки правехте,
и ги на моми давахте.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010