* * *
Стар Димо, стара войвода,
стар Димо на двори седеше,
бяла ракия пиеше
и към гората гледаше,
и на гората думаше:
- Прощавай, горо, прощавай,
дето ти трева тъпкахме,
дето ти вода мътихме,
дето ти ели кършихме.
Прощавай, горо, прощавай
тези години, те бяха,
хайдушки, горо, години...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010