* * *

Стар Димо разговаря с гората

Стар Димо в двори седеше,
на двори под бял трендафил,
бяла ракия пиеше
и към гората гледаше,
и на гората думаше:
- Горо льо, горо зелена!
Знаеш ли, горо, помниш ли
из тебе, горо, га ходях
със триста отбор юнаци?
Ех, пусти, пусти младини!
На трендафила славейче;
славейче пее, говори:
- Стар Димо, стара войводо,
да би гората думала,
не би я пасли овчари,
не би я секли дървари,
не би тя крила хайдути!
Майчица що е рождена -
и тя си чедо изказва
на турци и на сеймени;
гората - майка хубава,
скрий ли се в нея хайдутин,
никому нищо не казва.

 

неуточнено, Източна България (Славейков, Книга на песните, 1941, № 217; =1995, № 221; Арнаудов-ВН 2, с. 425 - "Стар Димо към гората"; =Керемедчиев-БПН-ЛЕ, № 54; =Керемедчиев-ЗПС, № ІІ-3 - "Стар Димо"; Осинин-Бурин, Горо ле, с. 57 - "Стар Димо"; =БНТ 2, с. 74 - "Стар Димо"; =БНТ 13, № 221 - "Стар Димо" /с отпратка към нотиран запис в Б-ка Художествена самодейност, 1955, № 1, записан в Катуница, Асеновградско/; =БНПП 3, с. 9 - "Стар Димо"; = ДДБЙ, с. 231 - "Стар Димо").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010