* * *
Юнак през гора вървеше
и на гората думаше:
- Остани си сбогом, горо ле,
халал ни струвай всичкото,
дето ти вода пиехме
и ти тревата газехме.
Гората на юнака продума:
- Иди си сбогом, юначе,
халал ви струва всичкото.
Едно ви халал не струвам,
дето ми ела кършехте,
та ги на хурки правехте
и ги на булки давахте.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010