* * *

Стар Димо разговаря с гората

Стар Димо, стара войвода,
стар Димо сред двор седеше,
червено вино пиеше,
печено агне ядеше
и към гората гледаше,
и на гората думаше:
- Горо льо, горо, зелена,
знаеш ли, горо, помниш ли,
из тебе, горо, га ходех,
отбор юнаци га водех?
Птичка на клонче седеше,
тя на стар Димо продума:
- Стар Димо, стара войвода,
ко би гората думала,
не би я секли дървари,
не би я пасли овчари,
нито би крила хайдути.

 

Дебелец, Великотърновско; трапезна (Стоин-ССБ, № 314 - "Стар Димо, старий войвода"; =Ангелов-Вакарелски, Трем, № 96 - "Стар Димо, стара войвода").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.