* * *
Стоян през гора вървеше,
с крушево листо свиреше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
прощавай, горо, прощавай,
дето из тебе ходехме,
син-зелен байряк носехме,
дето ти трева газехме,
дето ти вода мътехме.
Гора Стояну продума:
- Стоене, младо юначе,
всичко ви простом прощавам,
едно ви прошка не правя,
дето ми елхи кършехте,
че ги на хурки правехте
и по седенки носехте,
та ги на моми давахте.
Водата тече пак вода,
тревата расте пак трева,
а туй ви прошка не правя.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010