* * *
Стар Димо в двора седеше,
на двора, под бял трендафил,
върла ракия пиеше
и към гората гледаше,
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена!
Знаеш ли, горо, помниш ли,
из тебе, горо, га ходех
с триста отбор юнаци?
Ех, пусти, пусти младини!
На трендафила славейче,
славейче пее говори:
- Стар Димо, стара войводо,
да би гората думала,
не би я пасли овчари,
не би я секли дървари,
не би тя крила хайдути.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010