* * *
Стоян през гора вървеше
и с крушово листо свиреше,
и на гората думаше:
- Горо ле, горо, зелена
защо си, горо, посърнала,
защо си, горо повяхнала?
Никому гора не дума,
а на Стояна продума:
- Стояне, младо овчарче,
ергени от тука минаха
всичко им халал струвам,
едно им халал не струвам,
че ми ели изчупиха,
и ги на хурки направиха
и на моми ги дадоха!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010