* * *
Лаленце се люлее
на зелена ливада.
Не е било лаленце,
най е било детенце.
Както е кротко играло,
тъй е сладко заспало.
Майка му го будеше:
- Стани, стани, детенце,
да си видиш Лазара,
как е Лазар пременен
все с булска премяна.
Да погледаш лазарки,
как хубаво траят,
жълти чехли потропват,
шити поли развяват.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010