* * *
Лаленце се люлее
на зелено ливаде;
то не било лаленце,
най е било детенце,
очите му звездици,
лицето му трендафил.
Както си то играло,
тъй сладко си заспало,
майка му го будеше:
- Стани, стани, детенце,
да погледнеш лазарки
как хубаво играят,
жълти чехли потропват,
шити поли развяват.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.