* * *
Лаленце се люлее (2)
в буйно, росно ливаде;
то не било лаленце,
най-ми било детенце.
Очичките му-звездички,
а лицето - трендафил.
Както си е кротко играло,
тъй си е сладко заспало.
Майка му го будеше:
- Стани ми, стани, детенце
да погледаш лазарки,
как хубаво играят
жълти чехли разтропват,
шити поли развява.
Ой, Лазаре, Лазаре,
обърни се, възвий се.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.