* * *
Лаленце се люлее
на зелени ливади;
не ми било лаленце,
най ми било детенце.
Очички му звездички,
странички му розички.
Там, де сладко играло
и там сладко заспало.
Майка му го будеше:
- Стани, стани, детенце,
да погледнеш лазарки,
как хубаво играят,
жълти чехли потропват,
шити поли развяват.
Лазар не е всеки ден,
Лазар веднъж в година -
като ружа в градина,
като зелен босилек.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.