* * *
Лаленце се люлее
на зелена ливада.
Не е било лаленце,
най е било детенце.
Очите му звездица.
Лицето му трендафил.
Както кротко играло,
тъй е кротко заспало.
Майка му го будеше :
- Стани, стани, детенце,
да погледаш Лазара,
как е Лазар пременен
все с булчинска премяна,
с момиска забрада.
Не е Лазар всеки ден,
най е веднаж в година,
като лале в градина!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010