* * *
Лаленце се люлее
на зелени ливади,
ой, Лазаре, Лазаре;
не е било лаленце,
най е било детенце,
както кротко играло,
тъй си сладко заспало
Майка му го будеше:
- Стани, стани, детенце,
да погледаш лазарки
как хубаво играят,
жълти чехли потропват
шити поли развяват.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.