* * *
Лаленце се люлее
на зелено ливаде;
не ми е било лаленце
най ми е било детенце,
мамино мило момченце.
Както е кротко играло
тъй си е сладко заспало.
Майка му го будеше:
- Стани, стани, детенце,
да погледнеш лазарки,
как хубаво играят,
шити поли развяват,
с жълти чехли потропват.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.