* * *
Лаленце се люлее
на зелена ливада;
не е било лаленце,
най е било детенце.
Очите му звездици.
Лицето му трандафил.
Както кратко играло,
тъй си сладко заспало.
Майка му го будеше:
- Стани, стани, детенце,
да си видиш Лазара
как хубаво играе,
жълти чехли потропва,
бели поли развява.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.