* * *
Лаленце се люлее
на зелена ливада -
не е било лаленце,
най ми било детенце.
Очите му звездички,
лицето му е трендафил.
Както ми е кротко играло
тъй ми е сладко заспало.
Майка му го приспива,
баща му го будеше:
- Стани ми, стани, детенце,
да си видиш Лазара,
как си Лазар играе,
жълти чехли разтропва,
бели поли развява.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.05.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.